В предишния постинг дадох необмисленото обещание да се занимая с отговор на въпроса: "Какво се случи с това общество през последните 20 години?". Обещанията трябва да се спазват, затова тук ще пробвам да нахвърлям в тезисен вид мислите си по въпроса.

За да го направя ще заема за работна дефиниция официалната версия: "Преход към пазарна икономика" и ще се опитам да видя доколко вярна е тя.

И така, пазарната икономика или по-популярното капитализъм има няколко задължителни предпоставки, без чието наличие съществуването му е невъзможно: 
1. Свободна (в смисъла на годна за предлагане и необвързана с други отношения) работна ръка;
2. Богатство, годно да функционира като капитал, натрупано в ръцете на подходящите субекти - предприемачите;
3. Субекти на капиталовото натрупване (капиталисти или предприемачи, исторически появили се за първи път като буржоазия);
4. Обществени нагласи и поведение, което приема съчетаването на горните три като естествено състояние на света (иначе стават неща като в Иран след края на шахския режим, когато милиардните американски инвестиции потънаха в пясъците)

Опитите където и когато и да било да се припознае такова общество без наличието на тези предпоставки са или идеологически обусловени (класически пример е "Що е социализъм и има ли той почва у нас" на дядо Благоев) или са просто словесни упражнения, ако не откровена безпросветност.

Какво имаме ние към 1989 г.?

1. Свободна работна ръка - налична. Парадоксът е, че именно 45-те години социализъм докараха хората от селото в града и ги принудиха да изкарват прехраната си в държавно организираната и регулирана социалистическа индустрия. Ако преди век съотношението село - град е 5 към 1, сега е обратното. Това, което я освободи е фалитът на социалистическата икономика - останали без протекцията на държавата - майка всички вкупом зачакахме някой да ни оправи и на изборите твърде много от нас гласуваха за поредния масов осеменител.
2. Концентрирано богатство - имаше го, създадено в годините на т.нар. социалистическо строителство, но веднага след 10 ноември 1989 г. започна да се топи. То не бяха фалити на предприятия, кредитни милионери, които просто пропиляха връчените им милиони, работническо-мениджърска приватизация, връщане на земята в реални граници - все явления, които не доведоха до друго освен до стопяване на националното богатство. Тъжното е, че преди да го задвижим като капитал то се сви с 2/3 и слава богу, че напоследък се увеличи значително основно подкрепено от притока на чужди инвестиции.
3. Предприемачество - ето тук е голямата ни драма. Такова нямаше в навечерието на 10 ноември и много трудно възникна след това. Причините са няколко - исторически след 9 септември 1944 г. тогавашната буржоазия е изличена от картата на България и с това е ликвидиран физическият носител на някакъв (макар и мъждукащ преди това) капиталов процес. Поради неикономическия си характер самият социалистически режим няма как да произведе собствен капиталист - най-близкото приближение е директор на предприятие, но той не действа в пазарна среда и съответно не стана предприемач. По големия проблем е, че богатството трябва да присъства легитимно в ръцете на предприемача, което упорито не ни се получаваше. След 10 ноември първите номинирани за предприемачи бяха същите тези кредитни милионери, но по различни причини от тях остана грозно петно от близкото ни минало. Чудовищната корупция и масовата кражба от епохата на прехода са всъщност начинът, по който у нас се свързват капиталът и придприемачът, когато вторият липсва или не е  легитимен.

4. Ориентирано към пазарно развитие общество - в крайна сметка днес сме такова, въпреки болезнените проблеми. Целият социалистически период заедно с т.нар. преход са всъщност подготовка и преминаване към пазарна икономика, доколкото създават предпоставките за такава. Последните 20 години след 1989 г. могат спокойно да се разглеждат като ускоряване на този процес и съединяване на горните предпоставки.

Сега със сигурност прехода е свършил. По директно и ясно казано: в България никога не е имало капитализъм като социална система преди началото на този век. И днес макар и още в зачатие, макар и много грозно пате, но почакайте и поработете още малко и ще видите.